Измина половин век, откакто ужасяващият образ на чудовищни ​​челюсти, изплуващи от спокойния океан, остави публиката във възторг в кината в целия свят.

Режисиран от вече легендарния Стивън Спилбърг, смразяващият сценарий на „Челюсти“, емблематичната музика и стряскащите изпълнения го превърнаха във филма, който даде старт на летния блокбъстър през 1975 г.

Въпреки че „Челюсти“ постига огромен успех, зад кулисите е било меко казано труден процес.

Според “Inside Jaws” - завладяваща поредица от подкасти на Apple, описващи процеса на създаване на филма, продукцията е претърпяла толкова много препятствия, че никой не би могъл да очаква, че до ден днешен ще заеме второ място в класацията на Американския филмов институт за най-вълнуващи филми на всички времена.

Прочетете някои невероятни факти за филма, за които вероятно дори не сте подозирали!

Не успяват да накарат акулата да работи - в продължение на месеци

Именно повтарящата се неизправност на акулата придава на жълтите бъчви, виждани през целия филм, емблематичния им статут. Всеки път, когато акулата не работела, Спилбърг използва бъчвите, които символизират нейното пристигане или присъствие. Всъщност, акулата не се появява чак до 1 и 20 минути от общо двучасовия филм. 

50-дневният снимачен процес се превръща в над 155 дни работа 

Снимането на Спилбърг се проточва значително поради трудностите при снимките в Атлантическия океан. Бюджетът се срива и продуцентите заплашват да спрат към самия край. В един момент „Орка“ (лодката, използвана във филма) всъщност започва да потъва заедно с актьорския състав и екипа на нея поради теч, но те успяват да изпратят спасителна лодка и да спасят кадрите.

В може би най-хумористичния и показателен момент от снимките, заснет в документалния филм за създаването на лентата - „Акулата все още работи“, Спилбърг крещи: „Извадете актьорите от лодката!“ — на което звукорежисьорът Джон Картър отговаря: „По дяволите актьорите, спасете звуковия отдел!“

Спилбърг има повтарящи се кошмари заради счупената акула

Според Карл Готлиб, сценарист на „Челюсти“ и съквартирант на Спилбърг по време на снимките, Спилбърг рядко заспивал заради кошмари за акула, която се нахвърля върху него на дъното на океана, само за да се повреди - очите ѝ се въртят на тила и тялото ѝ започва да се носи. Спилбърг дори се опитал да спи с целина във възглавницата си, за да го успокои ароматът.

Спилбърг получил паник атака на летището след приключване на снимките

През октомври 1974 г. продължителните снимки на „Челюсти“ най-накрая приключили и Спилбърг се връщал в Лос Анджелис. Режисьорът обаче получил паник атака на летище Бостън Логан от месеците на изтощителна работа. Бюджетът се увеличил до 9 милиона долара - над два пъти повече от първоначалната цел, а отзивите от Universal Pictures били не особено благоприятни. Тоест, докато не пожънали наградата от 470 милиона долара в световен мащаб.

Сценарият е бил пренаписван почти всеки ден

Поради трудностите на снимачната площадка, Готлиб е трябвало да пренаписва сценария почти всеки ден, а Спилбърг е трябвало да импровизира множество елементи на място, включително бъчвите. Спилбърг често е чел сценариите сутрин на закуска и след това е тръгвал към снимачната площадка. Независимо от изтощителните логистични трудности, може би най-известната реплика във филма, „Ще ти трябва по-голяма лодка“ на Рой Шайдер, също е била изцяло импровизирана в деня на снимките.

В известната начална сцена актрисата е била дръпната от екипа 

Когато сладката и невинна Криси (изиграна от Сюзън Баклини) става първата ужасяваща жертва в началната сцена на филма, Спилбърг решава за повече автентичност на момента да добави елемент на изненада. Баклини носи сбруя, прикрепена към въжета, които екипът е бил задължен от Спилбърг да дръпне, без да ѝ казват кога ще го направят, така че реакцията ѝ на шок да се усеща по-искрена пред камерата.

Спилбърг се връщал на лодката от „Челюсти“ в продължение на години, за да преодолее травмата си 

В интервю за “Entertainment Weekly” режисьорът разказа за борбата си с психическата травма след завършването на филма. „Работех върху собствената си травма, защото беше травмираща. Просто седях сам в тази лодка с часове, работех върху нея и се тресях. Ръцете ми трепереха“, споделя Спилбърг. Дори след огромния успех на филма, Спилбърг правел тези пътувания повече от две години. Той обясни, че успехът на филма му е дал възможност да поема повече рискове и да разказва свои собствени истории. „Преживяването ми даде пълна свобода за останалата част от кариерата ми“, добави той.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички