Завистта е като онзи гост, когото никой не кани на купона, но винаги някак си се появява. Неприятно ни е да си признаем, че понякога завиждаме - на колежката с по-добрата заплата, на приятелката с „перфектната“ връзка, на онези красиви снимки в Инстаграм. И въпреки това - всички го правим.

Истината е проста: завистта е човешка. Тя не ни прави лоши хора. Но ако я игнорираме или потискаме, често става още по-силна - и започва да ни тормози отвътре. Затова вместо да я криеш като мръсна тайна, пробвай да я разбереш. И да я използваш за нещо градивно.

Защо изпитваме завист?

Завистта е като аларма - тя ни показва какво искаме, но вярваме, че не можем да имаме. Най-често зад нея стои страх - че не сме достатъчно добри или, че няма да успеем.

Добрата новина? Завистта не винаги е враг. Понякога тя може да се превърне в компас - да покаже в каква посока искаш да растеш.

Как да я укротиш - практични съвети:

Признай си - Първата стъпка е честността. Няма нужда да го казваш на всички, но си признай пред себе си: „Завиждам. Ок, защо?“

Разнищи я - На какво точно завиждаш? Не на приятелката с голямата къща, а може би на сигурността, която усещаш, че ти липсва? Не на колежката, а на увереността ѝ? Завистта често е маска на нещо по-дълбоко.

Превърни я в план за действие - Вместо да си казваш „Аз никога няма да имам това“, попитай: „Какво мога да направя, за да се доближа?“ Може би да поискаш повишение? Да смениш посоката? Да се погрижиш за себе си?

Филтрирай социалните мрежи - Ако определени профили те карат да се чувстваш неадекватно - скрий ги за малко. Фийдът ти не трябва да подхранва токсична завист всеки ден.

Напомняй си кое е важно за теб - Чуждият живот винаги изглежда по-бляскав отстрани. Върни се към своите ценности - кое прави твоя живот смислен сега?

И накрая - бъди мила със себе си

Завистта е част от нас. Ако я приемеш без вина и драма, тя ще спре да те контролира. Понякога дори ще те подбутне да пораснеш точно там, където най-много имаш нужда.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички