Някои души се раждат със силата да изгорят в собствените си чувства – и от пепелта им да се роди изкуство. Такава е Шарлот Бронте. Тя не просто пише – тя излива душата си, капка по капка, върху хартията, докато светът започна да чете думите ѝ като молитва, като изповед, като огън.

Шарлот се ражда в далечната 1816 г. в мъгливата, сурова земя на Йоркшър – където вятърът пее сред хълмовете, а тишината тежи като тайна. Семейството ѝ е белязано от загуби още от ранни години – майката умира, когато Шарлот е едва петгодишна. Баща ѝ – пастор, строг, мълчалив, отдаден на книгите и вярата. Децата – шест на брой – растат под сянката на смъртта и меланхолията.

Заедно със сестрите си Емили и Ан, Шарлот създава въображаеми светове, в които бягат от жестоката реалност. Те пишат, четат, мечтаят. Момичетата Бронте, затворени в своето сиво викторианско ежедневие, тъкат вселени от страст и буря, в които думите са свобода.

Но пътят към литературата не е покрит с рози. Първите творби на Шарлот под псевдонима Карър Бел са отхвърлени. Жените не са били добре приети в литературния свят – не и ако са смели, дръзки и честни до болка.

И все пак… през 1847 г. излиза „Джейн Еър“ – и светът не може да остане същият. В готическата мъгла, сред викторианската строгост, се ражда глас, който казва: „Аз не съм птица; и никаква мрежа не ме задържа: аз съм свободна човешка същност с независима воля.“

Този роман не е просто любовна история – това е вик за човешко достойнство, за равенство, за женска душа, която не иска да бъде притежавана, а разбрана. „Джейн Еър“ е бунт – тих, женски, яростен. Излиза под мъжкия псевдоним Карър Бел – защото никой не би повярвал, че такава сила може да излезе от жена.

Но романът разтърсва Викторианска Англия. Джейн е бедна, но горда. Тя не се огъва, не мълчи, не чака разрешение да бъде човек. Тя обича, но не на всяка цена. За първи път литературата получава героиня, която не се страхува да бъде себе си – цяла, свободна, морална и чувствителна.

В различните автобиографични и исторически сведения Шарлот Бронте е описвана като жена с много остър ум, особено интелигентна, възпитана и дълбоко емоционална, което неминуемо оказва своето отражение в нейното творчество. Тя, като по-голяма и опитна, е и строга наставница и критик в творчески аспект на своите сестри. Писателката издава своя втори роман „Шърли“ едва през 1849 г., тъй като в периода между издаването на предходната книга, „Джейн Еър“, и този момент, Ан, Емили и Брануел умират.

Така тя остава единственото живо дете на Патрик Бронте, който впоследствие надживява и нея. „Шърли“ пожънва успех, макар и без да предизвика фурора на „Джейн Еър“. Третото произведение на Шарлот, което е и последното ѝ приживе, е „Вийет“. Подобно на „Джейн Еър“, в книгата Шарлот включва сегменти от своя собствен живот, разказани по художествен начин.

Когато Шарлот Бронте забременява от съпруга си, нейното здраве рязко се влошава вследствие на бременността, и тя умира заедно с нероденото си дете на 31 март 1855 г., на 38-годишна възраст. Две години след смъртта ѝ нейният роман „Учителят“ е публикуван. Същата година, по молба на баща ѝ, нейната приятелка и друга легендарна английска писателка – Елизабет Гаскел – написва и публикува подробна биографична книга за писателката, наречена „Животът на Шарлот Бронте“.

Шарлот Бронте не просто е писателка. Тя е предшественик на феминизма, на психологията в литературата, на интимната, но мощна изповед. Тя не създава светове, за да избяга – създава ги, за да оцелява. Във време, когато жените са били орнамент, тя е била буря. Нейният глас продължава да звучи – шепне на жените, които отказват да се покорят, които обичат смело и страдат тихо, които избират себе си… дори когато целият свят им казва „не“.

Прочетете ТУК някои от най-великите цитати на бурята Бронте:

Цитати от Шарлот Бронте

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички