Днес се навършват 170 години от рождението на великия Оскар Уайлд. 

Уйалд е ирландски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време. 

Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.

През 1881 г. излиза първият му сборник „Стихотворения“, отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но поемите са определени от консервативната критика като “изкуствени и неискрени”.

Изключително популярен със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му. Интелектът му е  бил феноменален. Може да разгледа роман за 30 минути и да говори свободно за сюжета му. След час четене успява дори да преразкаже някои сцени и важни диалози.

Източник: Profimedia

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси. Пише и издава също два сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават.

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

През 1897 г. е освободен от затвора и незабавно отплава за Франция. Приема името “Себастиан Мелмот”. Прекарва последните си години в изучаване на духовността и подкрепа за реформа на затворите. Живее в евтини хотели и апартаменти на приятели с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Пише малко и единствената му забележителна работа е “Балада за Редингската тъмница”, която описва преживяванията му в затвора.

Умира беден и отритнат от всички във Франция на 30 ноември 1900 г. от менингит. Погребан е в парижкото гробище “Пер Лашез”. Паметникът на гроба му е във формата на сфинкс с крила.

Припомнете си някои от най-вдъхновяващите му мисли тук:

Вдъхновяващи мисли от Оскар Уайлд

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички